1. Terence Watanabe – $127 000 000 за 1 година

Предимство на играчаПод 1.5% – отлично1.5-3% – добро3-10% – лошоНад 10% – избягвай

Terence Watanabe е наследник на Orient Trading Company – семейна бизнес за хазартни аксесоари и забавления. Когато продава компанията около 2000 г. за значителна сума, той вече е активен казино играч. Но нивото, до което стига в 2007 г., е безпрецедентно в американска история.

За 2007 г., Watanabe прекарва по-голямата част от годината в Caesar’s Palace и Rio в Лас Вегас. Той губи $127 000 000 – само в тези две заведения, само за 12 месеца. Това представлява около 5.6% от цялата нетна игрална печалба на Harrah’s Entertainment (собственик на двете казина) за цялата 2007 г. Един човек е генерирал почти 6% от приходите на мултимилиардна компания.

Случаят приключва в съдилищата. Watanabe съди казиното, твърдейки, че те са продължили да го обслужват докато е бил ясно под влиянието на алкохол и болкоуспокояващи, и докато е проявявал признаци на хазартна зависимост. Caesar’s и Rio контраискат за $14.7M неизплатен дълг.

Казиното твърди, че Watanabe е дошъл доброволно и е знаел какво прави. Watanabe твърди, че те активно са го пречили да напуска – доставяли храна, алкохол и медикаменти директно на масата, за да не се налага да вдига от игра. Случаят приключва с извънсъдебно споразумение с неразкрити условия.

Историята на Watanabe е изучавана в академичен контекст за хазартна зависимост и за отговорния хазарт. Тя показва системен провал – не само личен, но и институционален.

2. Harry Kakavas – $1 500 000 000 в Crown Casino

Ако $127M изглежда зашеметяващо, историята на Harry Kakavas ще промени мащаба ви. Австралийски предприемач в сектора на недвижимите имоти, Kakavas губи около $1 500 000 000 (1.5 милиарда долара) в Crown Casino Melbourne в периода 2005-2010 г.

Kakavas има документирана история на проблемен хазарт. Забранен е от Crown Casino по собствена молба в миналото. Но когато е разрешен отново, казиното активно го примамва обратно с луксозни условия: частни самолети, хотелски апартаменти, специални правила на масата. Crown му дава специален VIP статус и всичко, което иска – стига да продължи да играе.

Kakavas играе бакара на залози от $300 000 – $400 000 на ръка. При такива числа дори малко казино предимство генерира огромни загуби много бързо. Математиката е неумолима.

Kakavas съди Crown Casino в австралийски съдилища, твърдейки, че казиното е „игнорирало болезнените признаци„“ по правен смисъл. Той получава $0 компенсация.

Историята на Kakavas е учебников пример за дискусията около „отговорния хазарт” – въпроса колко далеч трябва да стигне казиното в защитата на своите клиенти срещу самите тях. За повече по тази тема вижте проблемния хазарт.

3. Kerry Packer – колосалните загуби

В списъка на победите Kerry Packer фигурира с $33M спечелени от MGM Grand. Но пълната картина е различна. Австралийският медиен магнат (починал 2005 г.) е оставил след себе си репутацията на най-драматичния „горд губещ” в история на казино бизнеса.

Packer играе бакара на суми между $250 000 и $1 000 000 на ръка. При такива залози дори малко статистическо предимство за казиното генерира огромни загуби. Документираните му загуби включват: £11 500 000 в Crockfords London (1999), $12 000 000 в MGM Grand за различни сесии, неизвестни, но огромни суми в Crown Casino Melbourne.

Packer никога не е правил голяма трагедия от загубите. Известна е историята как на повиканата за помощ линейка казва на медика: „Не ме безпокойте за парите – аз съм четвъртото най-богато лице в Австралия.”

Неговото нето в края на живота му е над $6 милиарда – хазартните загуби са незначителни в сравнение с общото богатство. Но историята му илюстрира как дори безкрайно богатите хора могат да станат пленници на играта.

4. Stuey Ungar – от $25 000 000 до нищото

Stu Ungar е най-талантливият покер и джин рами играч, роден някога. Обявен е за „Най-великия картов играч на всички времена” от множество ветерани на играта. Три пъти е печелил WSOP Main Event (1980, 1981, 1997). Но историята му е трагедия, а не триумф.

В пика на кариерата си Ungar е натрупал около $25 000 000 от покер турнири, хай-стейкс покер и спортни залози. Но той има и ахилесова пета: залага компулсивно на спорт – особено на американски футбол и бейзбол – без системен подход. За разлика от покера, в спортните залози той няма умение, само подчинение на адреналина.

Наркозависимостта усилва хазартната зависимост. Ungar пропуска години наред турнири, защото е физически неспособен да участва. Когато прави невероятно завръщане на WSOP 1997 – мършав, болен, почти непознаваем – побеждава по памет и инстинкт. Победата е последното му голямо постижение.

Умира на 45 години (1998 г.) в евтин хотел в Лас Вегас, без пари, почти без приятели. Наследството му: три WSOP гривни, легенда в покер историята, и предупреждение за всеки, който смята, че талантът е застраховка срещу зависимостта.

5. Kimberley Birch – изгубена наследница

Kimberley Birch наследява значително богатство след смъртта на баща й – точните суми не са публично известни, но оценките говорят за над $1 000 000. Вместо да инвестира или запази, тя прекарва следващите години в казина на Лас Вегас и Рино.

Нейната история е различна от Watanabe или Kakavas – тя не е бизнесмен с многомилионен портфейл. Тя е просто наследница с реален дял, загубен в казиното. Birch изгубва цялото наследство, изпада в дългове, и накрая се включва в програма за лечение на хазартна зависимост.

По-късно тя се превръща в застъпник за реформи в хазартното регулиране. Историята й е документирана в няколко американски телевизионни предавания за проблемния хазарт.

Наследство и поуки

Всички тези истории имат общо: казиното не е причинило проблема – то го е усилило. Watanabe, Kakavas, Ungar са имали проблеми преди казиното. Въпросът е докъде се простира отговорността на заведението.

Трите поуки, валидни за всеки играч:

Първо: размерът на залозите не определя интелигентността. Watanabe е наследил успешен бизнес. Kakavas е успешен предприемач. Ungar е геният на картите. Хазартната зависимост не избира по IQ.

Второ: казиното има стимул да ви задържи. Частните самолети, безплатните стаи и специалните правила не са подаръци – те са инвестиция с очаквана възвращаемост. Всяка привилегия идва с цена.

Трето: никоя сума не е „достатъчно голяма, за да не можеш да я загубиш”. Ако историите на тези хора не доказват нищо друго, доказват точно това. Вижте страницата ни за хазартна зависимост ако разпознавате признаци у себе си или близък.